Чао 2011

Ще почна от далече..

Когато бях на 6 тръгнах на училище. Бях малко келеме с големи изгубени очи и панделки. Беше далечната 1995 и да си кажа честно, освен годината, друго не помня от тогава..освен една зелена рокля и бабите ми..но те са друга тема.. Та тогава майка ми ми разправяше как ако папкам, слушкам и се уча правилно, ще завърша дай боже университет през 2012..2012..2012..през ’95 лятната ваканция ми се струваше цяла вечност…2012-та беше безкрайно далеч, в моята малка руса тиква..И така започнаха да се нижат годините..аз да броя до 1000 и след това до 2000..След това да осъзнавам всъщност що е век, година, време, час, минута и секунда..Но това стана по-късно когато дойдоха часовете по физика..на италиански…О, часовете бяха едно безвремие, минутите минаваха като седмици! Беше ужасно..стрелката на секундата се влачеше по циферблата на часовника, като охлюв през топъл майски ден..Оставяше само една засъхнала слуз след себе си.. или в повечето случаи на моите съученици – по чина..Хората си спяха спокойно и похъркваха, докато аз се опитвах да вдяна l’accelerazione-то и къв му е филмът.. Успях, в крайна сметка. И така се започна другата крайност..Колкото повече учех, толкова по-бързо ми минаваше времето..докато изведнъж не станах абитуриентка, влезнах в университет..а скоро дай боже и да излезна от него..Какво се случи с малкият фарфалак с големи очи, зелена рокля, лачени обувки и руса коса? Днес е “голямата кака”, а в някои институции дори и “госпожа”, с червена коса, носи тъмни гами дрехи, предпочита кецове, а само очите й са си същите, но вече намерени…

2012.. чакам те откакто бях на 6..донеси ми от всичко по-много, а пък аз ще се постарая да те оставя в историята

Надявам се да имаме сделка

Весела и щастлива нова година!