Никога не съм си мислила, че мога да се чувствам така..Чувствам се цяла, завършена, щастлива, доволна..и не чак до там, ако изключим фактът, че хора, които са ти приятели ти се подиграват зад гърба, но все пак сме свикнали на лицемерни истории от всякъде, затова защо не и в най-близкото обкръжение. Или иначе казано, аз съм в моя любим месец, правя моите любими неща – ръчна хартия и акватинти с офорти и си тананикам цял ден песен от Строежа, която може би ще се опитам да намеря за да цопна в края на пост-а.
Четвърта година университет, края на седми семестър наближава, зимна сесия, 15 изпита, много неща, малко време, много хора, с много въпроси и все без пари..И прекрасна рокличка бонбон.
И красив понеделник..изпълнен с много смях, малко сняг, много ром и много шотове, които Тони набави. Жив и здрав да е юнакът, да се научи на лов. Говоря за специфичния лов на жени, който вуйчо му практикува доста успешно 
Наказанието беше 3 часа сън, цял ден в университета, тичане до затварящата под носа ми поща, но в крайна сметка по Коледа стават чудеса .. и ме обслужиха
А иначе суингът в Строежа беше чуден..Вечерта премина в прекалено много простотия, която взе предел към 4и45 в “Джумаята” в Студентски град.
Поръчка : “Пилешка супа, две шкембета, един чай и две путки, пардон -питки”.
