някой пита ли те, а?

Ако до преди 1 месец не бях сигурна, в онова чувство, което набираше енерция в мен, то днес съм категорична.

Знам какво, знам как се чувствам и знам, че ще бъде поредното ми разочарование..но поне ще се опитам да сбутам някъде тези чувства, емоции..случки..и всичко, всичко заедно в една голяма кутия, защото нямам смелост да го кажа.

защото съм егоистка.искам всичко.искам  прегръдки и пеперуди в стомаха, но и искам да запазя досега.

а и в крайна сметка..трябва да се говори затова..не може да се правят сметките без кръчмаря, нали…

Лекси ми каза:някой пита ли те искаш ли да вали?

и баща ти,май съм влюбена..

 

Дефинирай „време“

В последните 3 дни – яли – не чак толкова, да не кажем почти хич.Пили – може да се каже, в повечето време – да, и то бая.Веселили – прекалено много.

Благодаря ви, за тези невероятни мигове.Бях забравила как можеш да оставиш всяка дейност, която ти е на главата и имаш срокове за нея, с единствената цел да се забавляваш.

Хареса ми безсънието…дотолкова, че днес не спах…Организмът ми се противеше, не искаше да се отнесе в непознатото и сюреалистично място предвидено за през ноща.Пожела да остане.Въртях се.Беше..тревожно.

Сега седя и допивам кафето си.Станах в 7.00.Отивам на скулптура след малко и се надявам да ми продадат болкоуспокояващо без рецепта…Мразя дните, в които имам коремни болки..

А той беше ти и ти беше той и за части от секундата обърках и двама ви, а в следващия момент ви нямаше, а бяха останали само армийте на вашите души – мирни и спокойни, неподвижни, гледащи ме клонинги на една отминала профаност в една унесена реалност. Седяхме с часове и говорихме за всичко и видях как ти не си той и той не е теб, а ти си много повече, а тя е просто прекрасна когато снима..

Ноемврийски

За пръв път от 2 месеца ми се пише истински..

Ноемврийски ден.Сив, облачен, хладен, без слънце, вятър, дъжд, тъжни дървета, листа по паважа образували килим от разноцветни топли багри.

В такива дни обичам да чета.Да заровя глава в някоя стара увлекателна книга, пропита с „онази“ миризма на времето..

Ангажиментите обаче не ми го позволяват…Знам, че трябва да рисувам, да пиша, да уча за контролните…но не мога…искам просто да седя на пейката в парка..на онази пейка, от която виждам пейзажа дори и да не съм там.

Днес реших да правя неща, които искам, а не които трябва.Резултатът – сутринта конферанс, рисуване 2-3 часа, 2 часа висене на комп-а и 3 часа разходка в парка..Музиката е най-добрият помощник на „счупените“ хора.Не те поправя, но ти помага да преодолееш нуждата.Да, нуждата от „онова“ чувство.От любовта.
Есента ме убива..Вътрешно и аз загубвам себе си, както дърветата губят листата си.Празна съм…нещо в мен крещи и не знам какво иска..Буца в гърлото ми задушава всеки  порив.Искам да крещя, а не мога…аз съм без глас и никой не ме чува…само състояние..

Спи и слушай…

Спи и чакай в мрак.

В парка беше мокро..все пак валеше.. ходих и не спирах, кръг след кръг, след кръг..Пейката.Там.Стои и не е мръднала и със сантиметри…Нощните лампи вече са запалени.Идилията…но съм сама.там.странно е..за последен път седях там когато имаше сняг ..беше февруари..вадих си карта.Седях там с часове.Докато накрая не ми падна батерията на плейъра.Днес също седях докато не ми падне батерията..

Затварям очи..Слушам…чакам, но уви..Отварям ги и около мен няма никой освен мокрият паваж, килимът от листа и миризмата на зима.Тръгвам към трамвая,  гледам към театъра, към поликлиниката, към спирката пред нея..

„Загубена съм без теб“ – е късметчето под капачката от натурален сок, който си взех от магазина, преди да се кача в трамвая..Вече не ми се пие…прибирам се отчаяна..Слушала съм цял ден глупавите песни, които споделяхме.. Искам да плача, а не мога..искам да крещя, но не помага..Искам прегръдка..Искам да те видя. Вече съм убедена. Тегля мисъл от  FB  – „понякога най-добрият подарък е този, който няма да видиш никога повече”.
Научих се да вярвам…в съдбата.Научих се да не се доверявам на всеки, научих се да губя, да се контролирам, научих се на воля..но не открих как да спра да обичам.

Music is what feelings sound like.

А в главата ми са само Foo Fighters.

I know your name..

..
I know your skin,
I know the way
these things begin..
But I don’t know
what I would give of myself,
how I would live with myself
if you don’t go.

 

 

Всяко бъдеще си има минало..

„Постарай се да живееш..спомените са за възрастни..

Всеки се страхува от нещо.Ако един човек се страхува да те загуби..значи те обича“

 

Сняг

12  човека честитиха първия сняг…

а това е третият сняг.

Но е първият, който натрупа.

чстит голям сняг..(не знам кой подред)

Важното е, че е бял и пухкав..и ще заличи калта и сивотата.

Wait and bleed

Слушам същите песни…Връщат ме 2  години назад.12 клас.Лекси беше тук..Тя ми ги прати.Колко много неща се промениха от тогава..и колко съм се променила аз..

Да, вече съм променена.Променена съм от фактът, че го срещах.Статията на Совичка за него беше толкова..правилна…в целта..Видях себе си в нея.Видях него.

Израстване..Не е честно..Не е нормално.Не  е нормално на моите години да не мога се преборя с чувствата си и сърцето си..Не е нормално да боли толкова много..

You haven’t learned a thing
I haven’t changed a thing
The flesh was in my bones
The pain was always free.

не е нормално за толкова време да не погледна друг..и не защото не искам…а защото не мога.

Last dance

The Cure – Last Dance, Regina Spektor – Samson..

Ако има по-приятен начин да се събудиш рано в петък, когато облаците са надвиснали сиво и тъжно над ежедневието ти обвито в един безсънен миг, то здраве му кажи…Чашата с топло кафе и топлата стая допълват моята идилия, докато навън е още тъжно-тъмно и рано….рано за всичко и всеки..Рано за мисли, рано за разговори…Сутрините трябва да са тихи..Да са само наши.

I’m so glad you came
I’m so glad you remembered
…
Reluctantly
Cautiously
But prettier than ever
I really believe that this time it’s forever..

You are my sweetest downfall

..I loved you first..

Да се откажа от чувствата ми към теб

е като да се предам – невъзможно.

да се откажа от обичта, която се съхранява дълбоко

в мен и иска да бъде изкрещяна-невъзможно.

Да те гледам в очите, докато говориш

е капка щастие запазена грижливо в спомените.

Beneath the sheets of paper lies my truth..

Опитвайки се да туширам болката в себе си е изпитание,

което поражда нова, по-силна, по-мъчителна кухота.

Болката в ляво е толкова..сладко-солена..

Толкова слаба, когато си тук..

толкова мъчително-красива, когато изчезнеш отново..

I have to go, I have to go
Your hair was long when we first met

Another boring day just fades away..

Едно..

Помисли.

Две..

Погледни.

Три..

Замълчи.

Четири..

Изкрещи.

Пет..

Премисли.

Шест..

Провери.

Седем..

Причини.

Осем..

Кажи.

Девет..

Че обичаш.

Десет.

Още.

.. a cycle that’s never gonna change..