Чао 2011

Ще почна от далече..

Когато бях на 6 тръгнах на училище. Бях малко келеме с големи изгубени очи и панделки. Беше далечната 1995 и да си кажа честно, освен годината, друго не помня от тогава..освен една зелена рокля и бабите ми..но те са друга тема.. Та тогава майка ми ми разправяше как ако папкам, слушкам и се уча правилно, ще завърша дай боже университет през 2012..2012..2012..през ’95 лятната ваканция ми се струваше цяла вечност…2012-та беше безкрайно далеч, в моята малка руса тиква..И така започнаха да се нижат годините..аз да броя до 1000 и след това до 2000..След това да осъзнавам всъщност що е век, година, време, час, минута и секунда..Но това стана по-късно когато дойдоха часовете по физика..на италиански…О, часовете бяха едно безвремие, минутите минаваха като седмици! Беше ужасно..стрелката на секундата се влачеше по циферблата на часовника, като охлюв през топъл майски ден..Оставяше само една засъхнала слуз след себе си.. или в повечето случаи на моите съученици – по чина..Хората си спяха спокойно и похъркваха, докато аз се опитвах да вдяна l’accelerazione-то и къв му е филмът.. Успях, в крайна сметка. И така се започна другата крайност..Колкото повече учех, толкова по-бързо ми минаваше времето..докато изведнъж не станах абитуриентка, влезнах в университет..а скоро дай боже и да излезна от него..Какво се случи с малкият фарфалак с големи очи, зелена рокля, лачени обувки и руса коса? Днес е „голямата кака“, а в някои институции дори и „госпожа“, с червена коса, носи тъмни гами дрехи, предпочита кецове, а само очите й са си същите, но вече намерени…

2012.. чакам те откакто бях на 6..донеси ми от всичко по-много, а пък аз ще се постарая да те оставя в историята

Надявам се да имаме сделка

Весела и щастлива нова година!

Между шотовете

Никога не съм си мислила, че мога да се чувствам така..Чувствам се цяла, завършена, щастлива, доволна..и не чак до там, ако изключим фактът, че хора, които са ти приятели ти се подиграват зад гърба, но все пак сме свикнали на лицемерни истории от всякъде, затова защо не и в най-близкото обкръжение. Или иначе казано, аз съм в моя любим месец, правя моите любими неща – ръчна хартия и акватинти с офорти и си тананикам цял ден песен от Строежа, която може би ще се опитам да намеря за да цопна в края на пост-а.

Четвърта година университет, края на седми семестър наближава, зимна сесия, 15 изпита, много неща, малко време, много хора, с много въпроси и все без пари..И прекрасна рокличка бонбон.
И красив понеделник..изпълнен с много смях, малко сняг, много ром и много шотове, които Тони набави. Жив и здрав да е юнакът, да се научи на лов. Говоря за специфичния лов на жени, който вуйчо му практикува доста успешно
Наказанието беше 3 часа сън, цял ден в университета, тичане  до затварящата под носа ми поща, но в крайна сметка по Коледа стават чудеса .. и ме обслужиха
А иначе суингът в Строежа  беше чуден..Вечерта премина в прекалено много простотия, която взе предел към 4и45 в „Джумаята“ в Студентски град.

Поръчка : „Пилешка супа, две шкембета, един чай и две путки, пардон -питки“.

Защитен: Четно и неприятно

Публикацията е защитена с парола. За да я видите, моля въведете паролата:

Парола:

Ноември с пой

След като получих „диплом“ от първата изложба, не се минаха и 2 седмици и ме подканиха да участвам в друга Тук вече е по-сериозно, искат рамки
Винаги съм казвала, че педагозите само имат хубав маникюр. Вчера с една колежка си говорихме как тамън ни е паднало мастилото под ноктите от печатането от миналата седмица и трябва пак да се омацаме.
Иначе си пия кафето, което напоследък спирам. От азотната киселина и газта с ацетон, с която си измих вчера ръцете от графиката, едната ми лапа е синьо-зелена. Аз все пак си мисля, че е от терпентина и крема за ръце..
Правя скулптура от водопроводни тръби. Думата Б-у-т-а-ф-о-р-и-я искам да я избия от главата на лектор/доцент/доктор там-квато-е лелята, която ни преподава.

Роксоникс съкваха..Като цяло партито не ме изкефи. DUB FX  от своя страна компенсира за всички партита в последната година и малко, които не са ме изкефили достатъчно! Все пак в Ялта партито 2010 беше по-добро, просто защото след него нямаше никой друг и между тези 2 събития Бамф стана на 22, а аз се запознах с чичо Пенко от onfire, който дойде пеша до нас за да достави светещите топки на Бамфина . Разбира се съседите бяха свидетели на безплатно шоу, включи пой- върти пой, от чичо ви Пенко, който е някакъв мастър.

И като заговорихме за ходене пеш, от няколко седмици си ходя с колата в университета. моите бивши социологически заложби установиха, че в понеделник и вторник, ако не отидеш преди 9 , трябва да се въртиш като пумпал за да намериш място за паркиране някъде на майната си.В сряда все още не ми се е налагало да ходя в университета, тъй като ми е почивен ден (wink-wink). в четвъртък пък изобщо не можеш да паркираш и преди 9, защото гърците имат някви лекции от 7. Както и да е..Петък..Петък има място за всички, защото както казва декана „Само изобразителното изкуство имат лекции и упражнения в петък “ :D А аз ще добавя,, че от другата седмица и в събота :D И така ..Опитвам се да рисувам. получава ми се…боли ме главата ато си помисля, че след седмица одъртявам с още една година..все по-близо съм до заветната ми възраст 23..Любимото ми число.. Като стана на 23  ще спра всичко…алкохол, цигари, наргилета, купони, мъже, коли, жени, инсулин…не бе, няма да се самоубивам, ама смятам да спра вредните навици.А дотогава има още цяла година.

и ако трябв ада добавям нещо убер очеизвадно „ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ В ИКЕА“ !

БТВ, ако на 19.11.2011 между 14и30 и 15и30 сте се подвизавали на най -източната пътека в Борсовата, от Слончето до езерото с лилийте, и сте забелязали станни индивиди с шлифери, боси крака и каменни фейсове – това са моите пърформъри-акционисти, които реализираха игровата част от курсовия ми проект „изкуство в негативна среда“..паркът не е това, което беше  (wink)

Специални благодарности на Дани, Майрън и Бамфина, с които дружно брахме срам

А на въпроса  “Какъв им е филма на тея с босите с обувките в джобовете?“ – „А твоят какъв е?“

..

Ах тези комерсиални песни

Ахахаха!!

Горещо препоръчвам! Който има повече време, гледайте го от – до! Прекалено е смешно!

Aqua

Та така…мисля , че всички си спомняте онази песен от недалечната 1997, която пускаха навсякъде, на мен ми се заби в главата докато пътувах към едно зелено училище с класа си..Спомням си че единствената позната дума тогава за мен беше Барби..Нещо, което много исках, ама наще’ не ми взимаха.. После след като порастнах и започнах да поразбирам х’английския със съучениците ми започнахме една игра на разменяне на думи от текста за да се получи цинично звучене..малки пубери..

Както и да е… става дума за Barbie girl на Aqua..Група, чиито песни до ден днешен си признавам, че харесвам, защото ми напомнят на онова зелено училище и всичките яки моменти на детството ми.

В днешния пост, обаче, аз вече не съм малко момиченце, както и групата не е първа младост..НО! Имат нов албум..и текстовете..е..текстовете ще ви ги оставя сами да ги слушате…После ми говорете за днешната младеж..

DJ DJ on the floor..Who’s your slutty little whore..

 

В петък това :

A fire in the attic, a proof of the prize..

Пропуснах есента

Първи сняг..ами проспах го..и топлата вода проспах…май и есента като цяло проспах..Преди седмица бях в Истанбул по потник с голи крака и нинджите ме анатемосваха, а сега съм с 2 юргана, чай и вряло кафе..
Бях забравила колко отпускащо е да крачиш почти тичайки в мократа, влажна София докато в ушите ти звучи твоята си музика..Почти същото чувство изпитвам когато помириша чай и топло място, когато навън има ху..Като заговорих за ху..в стаята ми се подвизава такова…и като заговорих за изпуснати неща..и парното изпуснах..:D Сега съм малко вкученена и си мечтая за горещ душ с голямо налягане на водата..и неограниечена топла вода (защото все пак моя милост е на бойлер цял живот), малко свещи, изглед към нощна София, някакъв трип хоп за фон (Масив Атак  биха свършили работа;)..може би и наргиле..и разбира се любимия ми чай „горски път“..поне 1на кана..ама вряла..и лимони..айде и ром може, ама за пиене, не за биене.

Аз хубаво се замечтах ама трябва да се излиза..някакво слънце пекна, дано ми изсуши 3те перални, които проснах вчера..И така. Още..после.