Ти избра..сега е мой ред
Предполагам на голяма част от хората, които следят блог-а по една или друга причина, вече им е станало тъпо да си развалят настроението с мойте постове, които не са нито забавни, нито сериозни, а просто…хленча за разни неща в тях…
Хленча – true
Страдам – true
Тъпо ми е – много true
Забравила съм за действителността – so fuckin’ true.
Не мога да спра да се връщам назад – true,true,true!
E, майна, време за промяна..Дет’ се вика – било кв’о било, време е да правим промяна..да поставим голямата ТОЧКА.
Да, боли ме, защото съм наранена, да , не мога да дишам без него ..Но защо трябва да ми пука..когато на никой друг не му пука…Защо аз трябва да съм тук за теб, когато ти не си там за мен?!Не си с мен…Не, няма да ми стане по добре, ако ми пратиш мечка, целувка и цвете по скайп!!!Не, просто ще ти тегля пловдивската благословия.Изгубих се в лабиринта на душата си, докато се лутах да намеря правилните пътеки към теб..2 години по- късно нищо не се е променило..аз все още мразя февруари и май..Все още празнувам Трифон, а не Валентин, все още имам приятели (и им благодаря, че бяха до мен.. едно 99% искат да ти скършат врата)..Но едно нещо ми липсва..и е време да си го взема обратно, защото ти не пожела да го използваш по предназначение..Тъй, че „на ти си куклите, дай си ми парцалките“./тропам с крак, лепя сърцето си с поксипол, за да не може да се чупи всеки път, когато ти хрумне, че искаш да го всемеш отново в ръцете си, да си поиграеш с него и след това да го разбиеш в стената…Не,не,не това приключи, драги..Ти избра..сега е мой ред.
